Граници на възпитанието
Отглеждането и възпитаването на дете е изключително труден процес, свързан с безброй предизвикателства пред всеки родител. На първо място много важно е да осъзнаем, че е нормално да допускаме грешки, да назовем своите слабости и да се стараем да не бъдат проектирани върху децата ни.
Добре е в отглеждането на детето още от самото начало да се поставят граници на възпитанието. Това е всъщност, което носим и предаваме. На вид е нещо ясно и просто, но се оказва трудно за изпълнение на практика и доста често човек се оплита в забързаното ежедневие.
Едно от водещите неща е родителите да вярват повече в себе си, да вярват на интуицията си. Важно е да намират повече позитивното и успехът в действията си, отколкото да се концентрират върху неуспеха.
Границите на възпитание са необходими, за да създадем на детето комфортна среда. Това е мястото, където то усеща, че е сигурно, има свобода, уют и е обичано.
Границите идват с поставянето на правила. Израз на правилата в бебешка възраст е рутината, която създаваме на бебето. Правилата са важни за израсването на детето и не трябва да бъде от значение мнението и коментарите на родители, роднини или съседи.
Правилото е необходимо, когато искаме да автоматизираме даден процес, да го превърнем в рутина, да покажем на детето, че това е правилният начин да направи нещо.
Например:
"Преди да си легна, трябва да си измия зъбите" - това е градивно правило, защото учи детето на хигиенни навици.
"Не вдигай шум "- това не е градивно правило, защото детето има нужда да се потопи в играта. Начинът да се избегне вдигането на шум е чрез отнемане на вниманието на детето към друго занимание. Когато детето е спокойно и не е ангажирано с друго действие, можем да обясним защо не трябва да вдигаме шум.
Важно е да казваме и "НЕ", но тогава трябва да има много "ДА", защото детето не може да разбере забраната и за какво служи тази думата.
Между 3 и 4-годишна възраст е добре да започнем да задаваме на детето въпроса "А ти как мислиш?". Генерирането на идеи трябва да идва от възрастния, но детето да бъде поощрявано винаги, когато предлага идея.
Първите правила са свързани с безопасността на детето. Отговорност на родителите е да осигурят безопасна среда, за да се чувства детето комфортно и да може да се развива.
Правила и граници са необходими и за развитието на личността на детето, защото без такива ще израсне възрастен със силно усещане за майчина закрила (ако има нещо, мама ще го реши; ако искам нещо, мама ще ми го даде). Съответно много граници и ограничения биха били в крайност и резултатът би бил една несигурна и подтисната личност.
В заключение плачът не бива да ни плаши. Той винаги е израз на това, че детето иска да ни каже нещо, но не знае как. За това и невербалната възраст е най-трудна. Всеки родител трябва да се учи и израсва ежедневно заедно със своето дете.
Все още няма коментари.